Тъй всеки катаклизъм се стопява



Аз знам кога си тук, кога те няма,
кога жадуваш и кога тъжиш,
кога заслушан нощем в тишината,
очакваш моя глас да те смути.

Аз знам, че даже в пориви студени
успява Любовта да устои,
но станат ли сърцата онемели,
попадат в бури есенни и зли.

В такива дни, аз просто се загръщам
със спомени, със дъжд и тишина
до онзи миг във който се завръщаш,
след есенната паднала мъгла.

Тъй всеки катаклизъм се стопява
и слънцето в листеца затрептява.

0 коментара:

Публикуване на коментар