Самотното ми лято
дойде ли, та си тръгна?
През локвите прецапа
и времето посърна.
Пропуснах да го срещна
по нивите, по плажа...
Как дюлята отсреща
на клона е узряла?
Изпратило ми вчера
писмо по гълъбица,
че помнело във мене
момичето Росица.
Сънувам, че съм пролет
във клоните на вишна,
че пеперуди гоня,
и че не съм излишна...
0 коментара:
Публикуване на коментар