Навярно с някой друг добавен спомен.
Накуцва Есен в празното гнездо,
а моят стих във облака дъждовен.
И пак ми маха с пръст и пак напук
чекръкът се върти, света обгръща.
годините навярно все на юг
отлитат, но обратно се не връщат.
Аз всяка есен ставам по- сама
и по-разнищена и по далечна…
Септември е предвестник на Смъртта,
която някой ден, ще ме направи вечна.
0 коментара:
Публикуване на коментар