Понеже...



Във мойта тишина не си оставал,
когато падат есенни листа,
когато във очите си ми  парил,
когато легна татко под пръстта...
Не ме попита никога, понеже
за тебе бях нищожната цена,
какво ми струва кръстът на обречен
и как по твойте въглени вървях.
Отключвам и заключвам стари рани,
в жените ти се вглеждам, до една,
когато тишините сме ковали
сме се изковали с по една душа.

0 коментара:

Публикуване на коментар