Пропаст

Есента си съблича ризите

и  с един утвърден инат

ми чертае по епикризите

несъвместим кръговрат.

Под утайката на кафето,

под уморените ми очи,

се е загнездила непревзета

мисълта, че си ти.

Мисълта, че съм още

на една планина,

от която не може

да се слиза така.

Трябва просто да скочиш.

Ти ще скочиш ли с мен?

Пропастта е дълбока,

чак от тебе до мен.