Четейки „Приятелството стане ли на
плява”
от Валери Рибаров
Приятелството стане ли на плява,
подхваща го и вятър на забрава.
И пак капчукът тъжен ще разказва,
как времето душите ни опразва.
Но нищо,тъй потомците ще знаят
че паднат ли, ще трябва и да
стават,
че нашата човешка обиколка
започва с вик, а свършва ли е с
болка.
Но изборът за пътя им е техен,
във мрак ли да пълзят или да
светят,
да тънат във лъжи или да вярват,
приятелят когато ги предава.
И аз избирах. Днес не съжалявам.
Урок се усвоява и чрез плява.
0 коментара:
Публикуване на коментар