Сънуваш ли ме

Четейки "Сънувам те"
на Георги Чобанов

 

Във късните пожари на кръвта,

във есенния дъх на листопадите,

когато ромоли над тях дъждът

и в нощните въздишки на паважите,

за кой ли път със теб, за кой ли път

пропуснали мигът да се погледнем.

- Отново две страни на кръстопът.

Отново две самотни житиета.

Сънуваш ли ме? Може би и аз

в един далечен миг, ще осъзная,

че твоят сън във който съм и аз

за мен е бил възможно най- реален.