Нощта омеси черната погача
и тръгна по задачи, даже тя
не знае че в прегръдката на здрача
се случат непредвидени неща.
Не знае, че когато се разплаче
в градината ми момина сълза,
там някъде едно дете сираче
остава със ограбена душа.
Когато под крило на пеперуда
се сгушва моят свят да помълчи,
в едни очи с цвета на изумруда
оставам по сърце. Ала, нали
светът непредвидим е? Днес те има,
а утре знае ли се..? Някой друг
четейки тази мимолетна рима,
ще разбере, че минал си тук.
2 коментара:
Вълшебство! :)))
Благодаря, Александрина!
Публикуване на коментар