Сен Тропе ме очакваше, аз
си пилеех мечтите на вятъра
но си хванах внезапния бяс
и сега му рисувам по пясъка
преброявям му яхтите, те
ми блещукат в очите нахално
но пристигна от Сан Рафаел
във бутилка писмо от удавник
бе целувал със устни преди
има – няма светлинни години
бе обичал с душа и със стих
и умирал за шепа малини
като риба на сухо сега
той се давеше най безпощадно
щом удавникът всъщност съм аз
няма как да го зная, навярно.
0 коментара:
Публикуване на коментар