Любов

Тя си прави със мене шега  

и ми вързва душата на възел,

после скрива зад облак и прах

елемент от големия пъзел.

Пълнолуние. Как да я спра?

Щом луната се пълни по график,

то е ясно, че даже и аз

следвам своя житейски остатък.

Не разчитам на свръх сетива,

нито даже на свръх интуиция,

ала чувствам, че тук и сега

с нея просто не съм във кондиция.

Е, какво пък!? Голям келепир!

Днес е тука, а утре я няма

Тя рисува със бял тебешир...

Айде, моля ви! Дим да я няма!