Кажи!

Не съм ти спала в лявата десница,

със дясната не си ме галил ти.

В косите ми, гнездо на бяла птица

до днес не си заплитал ти. Не си.

Но всичките дълбоки хоризонти,

разстреляни от теб пред мен лежат.

На вместо тези думи „анти-конти”,

да бе помислил колко, ще тежат!

Четем се днес със теб като на книга

и всеки вижда в другия вина.

Страстта е страст, но вкусят ли я трима

тя вече е преминала във Сласт.

В пореден опит търсиш да изтриеш

със моите дрипи, твойте висини
и осъзнал, че в думите си силен

ги взимаш за оръжие. Кажи,

когато най-накрая се стовари,

последното небе с последен гръм

отгде, ще вземеш думи да направиш

Небе в което, още с теб да съм?