Но вече знам просторите защо са

Загубили взаимно чувство нежно,

сме дали път на чувството небрежно,

а в него свирят бури и трънаци

щом, аз и ти подобно на сокаци

в случайни срещи със случайни хора,

на себе си се случваме. Опора

намираш в нея ти, а аз в крилете

на птицата, която ми донесе

сонетите на Шекспир, не защото

е писал на душата си с перото...

Защото в извор пих, но ненапих се

и в себе си сама не приютих се.

Но вече знам просторите защо са.

Аз мога там да бъда просто, Роса