Той живее във стая под мен

Той живее във стая под мен

и не знае, че мога да плача.

Сутрин тръгва във седем и седем

и се връща почти преди здрача.

Аз съм тук по случайност, а той

по случайност ми стъпка стъпките...

На етажната собственост, кой

се вълнува от пулса на тръпките?

На етажа под мен – тишина,

а над мене небето прогизна.

Този мъж ще ми стане врата,

към каквото сега подозирам,

но ще трябва да срещнем очи,

а пък туй е съвсем неуместно:

Който може с душа да мълчи

със очи не говори тъй  лесно...