Той живее във стая под мен



Той живее във стая под мен
и не знае, че мога да плача.
Сутрин тръгва във седем и седем
и се връща току, преди здрача.

Аз съм тук по случайност, а той
по случайност ми стъпка стъпките...
На етажната собственост, кой
се вълнува от пулса на тръпките?

На етажа под мен – тишина,
а над мене небето прогизна.
Този мъж ще ми стане врата,
към каквото сега подозирам,

но ще трябва да срещнем очи,
а пък туй е съвсем неуместно:
Който може с душа да мълчи
със очи не говори тъй  лесно...

0 коментара:

Публикуване на коментар