Денят ми е абсурдно повторяем!

Тълкувам по росата. Този ден,

се готви да е нещо по-различен.

Какво ли е намислил? Според мен

ще бъде неуместно поетичен.

Ще иска да се влюби във жена,

която се разголва пред небето,

която не отрича Любовта,

но само като трепет на сърцето.

Ще и цитира Шекспир след лъжа

повтаряна стократно, от което

във истина не се превръща тя

макар, че е обратното прието.

Какво е по-различен със това?

Денят ми е абсурдно повторяем!

Не се променя нищо, само аз

живея в моя свят въображаем.