skip to main |
skip to sidebar
Те идват на белия свят
безчувствени и бездиханни,
като мъртвородени деца,
като акт на подаяние.
Нямат трепета преживян,
в тях не пламтят дири,
сто заучени фрази там,
като празни потири...
Сочат път, но самите те
без кураж и без посока
се опасват с бодлива тел,
за да си пускат и пият сока.
0 коментара:
Публикуване на коментар