И на мен не ми е песен



Какво си се раздухал, като бесен,
подпукал прахоляци и листа?
Гневиш се! И на мен не ми е песен,
но стискам зъби. Виж ме! Ей ме, на!
Със спукана уста, с раздрана риза
\на времето я кърпех със сълзи\,
със раните, които още ближа
и с празен джоб \ и празното тежи\.
Не влизам в черква, в себе си я нося,
но свещ не ми е палил никой там.
Сквернят и от иконите ми просят,
Каквото са ми дали, ще им дам.
И нищо, че е тъжно! Някак даже,
до някъде красиво е с тъга!
Тя само някой път да ми подскаже
във черква как се палеше тамян...
Тогава небесата, ще пробия
с кандило и тамян, а Ветре ти
ще влезеш побеснял в камбанария
за моето пришествие...Нали?

0 коментара:

Публикуване на коментар