Има право да плаче на пет



по повод „Войник по принуда”
на Ваня Апостолова

Той - войник по съдба, а пък  ти,
ешафоди строиш... Да се чудят,
дето шляпат със боси пети,
как се става боец по принуда.

Как от хляба се месят звезди,
как със рими се топли постеля,
над която до утро да бдиш
със очи „На къде да поема”.

Този вятър е скитник, но той
помни дати и родни комини,
помни кой си е тръгнал и кой,
зад перваза те чака с години.

А синът ти, войник по съдба
води битка с Луна на кокили,
но откъртва огромна сълза
щом денят му самотен го види.

Има право да плаче на пет,
има право дори и на десет,
щом светът е такъв людоед,
той е принцът дошъл да го стресне.

1 коментара:

Публикуване на коментар