Годината събуди
заспалите полета,
заспалите надежди
отвориха очи.
А онзи дето сутрин
след стадото ми крета
под дрипави одежди,
отдавна не боли.
Люлее се на нишка
прокудения паяк,
запомнил всеки ъгъл
и всеки нагъл звук
Откъртена въздишка
в гърдите като трясък.
Очите си изтъргал
е всеки зимен студ.
0 коментара:
Публикуване на коментар