Най-милия

 

Този дъжд е сърдит, като мен

и за туй на студен ми се прави,

аз обаче не съм го съвсем

пренебрегнала. Ето ме даже

го пресичам така, без чадър

и го сбирам на лятото в джоба,

точно колкото утре на сън

да  си спомни за мене без злоба.

Днес маркира ми всички следи,

утре аз пък от него, ще пия.

Няма лесно, от мрак до зори

на Луната завесите шия.

И бродирам с конец  и игла

моят дом, като в лятна идилия,

а иглата ми пуска кръвта

под заглавието „Най-милия”.