Емигрантско

Празни улици, празни балкони.

Зад прозорците тишина.

А във моите семпли простори

две – три птици, вятър и аз.

Две –три истини в джоба прибрани,
два сонета и шепа мечти,

на верижката спомен от рани,

а в сърцето законното „Ти”.

Всичко точно записано в делника,

умножено по минус и плюс.

Днес се грижа за двама отшелника,

утре може би за Исус.

Тъй увисват в пердетата нощем

закрепени с карфици звезди,

слушат разкази тихи за още

неродените мои очи.

А когато заспивам, угасват

и на пръсти си тръгват, така

до небето когато порасна,

ще съм станала вече звезда.