По -тъжно е от мен! Какво да кажа?!
Да го описвам в стих не ми отива.
Аз още се препъвам във паважа,
когато сенките се разотидат.
Аз още на везните надделявам:
кога да го ударя на изкуство,
с коя да прося, със коя да давам,
кога от чужди сълзи да не вкусвам.
Но как да рикоширам в тишината
когато ми се случи на раздяла?
Пръстта е пръст по-тежка от
земята,
затуй над нея никой не остава.
0 коментара:
Публикуване на коментар