Да се превърнеш в лебед!

На Тони

Ти бе грозното патенце. Помниш ли?

Ей, такова със сбръчкано чело!

На нощта ми вратата отвори,

замълча във очакване. Чедо!

Най–добрата не бях от която,

да научиш какво е обичане.

Все в забързано, сприхаво лято

ми горяха петите от бичове...

Покрай теб ми препускаха дните,

все разпенени, все озверели.

На красивите рози бодлите,

са досущ като малки разстрели.

Ти ги чакаше с толкова трепет -

осемнайсет завършени. Точно.

Този миг те превръща във лебед,

а небето е знай, двупосочно.

Пътят който те вика и мами

е и онзи за който копнееш,

а пък другия, който не знаеш

- който винаги води към мене.