Мъжете не разбират от жени

Откакто тръгнах по въже
между Земята и между Адът
а под краката ми гори небе,
а над главата гръм и трясък,
изгарям всеки следващ стих
преди на лист да го напиша.
До дъно пия и до дъно пих.
По мен, по кожата ми – киша.
Откакто пия все вали.
Мъжете нищо не разбират.
Те не разбират от жени
и по въжета не лавират.
Те не разбират даже от вина,
на екс ги пият и трошат бутилки,
а виното прилича на жена –
отпива се на малки глътки.
Не съм пияница, но ето –  
душата ми, от стих пияна!
Душа без стих е като ехо.
Без стих дано да не остана!