Завръщане

Кацнах тук, като птица на клон,

а градчето ми е безкрая.

Всяка сутрин от този балкон,

аз изпращам целувки до Рая.

Там са моите две дъщери,

все забързани, все неразбрали,

че светът ми за тях се върти,

но пък знаят, че мен е забравил.

Там е мама - подобно на дъб,

който пази гнездото на птиците,

щом се върнем от кривия път,

да изтупа калта ни по ризите.

Тя не знае, че татко е  тук,

че го водя на всякъде с мене.

Щом задуха коварния студ

ми говори и сяда до мене...

Тъй се връщам по стария път,

във сърцето си се завръщам,

то не знае ни злоба, ни мъст...

Не сълзите, кръвта си прегръщам.