Опашата лъжа


Не сколасах да стигна
ни до Бог, ни до теб,
закачих си полата
за един жив плет.
Дъщерите ми щури,
даже по-щури от мен,
планини прекатурят
все за някой серсем.
Капинака отсреща
с аромат на мечти,
с две калинки ме среща
и наостря бодли.
Зад стената наднича
опашата лъжа -
казва, че ме обича.
Ама че номера!

0 коментара:

Публикуване на коментар