Аз, бедната кибритопродавачка

От онази първа любов остана
драскотина и тънък шал.
Щом задуха и го намятам,
но не топли, трепери цял.
Две-три мидички на перваза
дошли от не знам къде
ме подсещат, че закъснявам
за последния звездолет.
Този миг не е никак спешен
мога в него да помълча.
Щом градът спи от среща,
аз къде да се подслоня?
Не ме чака дори разказвача
на измислени чудеса,
мен бедната кибритопродавачка
на кибритена светлина.

0 коментара:

Публикуване на коментар