Тъй както си ми стъпил на кутрето

Тъй както си ми стъпил на кутрето

на десния ми крак, да беше ти

със нокти чоплил по-добре сърцето,

а не със нокти двете ми очи.

Да беше ме презрял! Да бе поискал

да ти напиша стих, да те кача

на тих пиедистал.., но не поиска!

Реши да ме изнудваш чрез вина.

Нощта съблича черната си риза,

а моята по – черна ли е тя,

щом всяка нощ зъбите ми отгризват

парче от изгорялата ми длан!?

Не чакам звездопад. Във снежна вечер

звездите не приличат на слънца.

Един самотен спомен, тъй далечен

угасва със последната звезда.