Това сме ние Мери, двете каки.
Добре ни виж, приличаме на свраки!
Откакто в път ментален сме поели,
със злобата коварна сме се слели.
Не, не защото някой ни е казал,
че тиквите копаем със лопата,
нито за туй, че някъде край Банско
сме хнавати да вършим хулиганство.
Но тук загадката е много сложна
и прави добротата невъзможна,
а ти в елементарното се спираш
и правиш извод, както го разбираш.
А онзи, който има гузна съвест,
намира че животът му е ръбест
и трупа кал по де когото свари,
в стремежа от калта са се избави.
Но някога, целуне ли те Юда
случайно тук, по дясната ти буза
бъди добра, понякога се случва
в живота да попаднеш и на кучка.
2 коментара:
Чудесно е,Роси...Желая успех и нови творчески пориви!!!
Йорданка Радева
Благодаря, Дани!
Публикуване на коментар