В тази пламнала есен си ти

В тази пламнала есен си  ти.

Не разбираш ли, колко те чаках,

да почувствам с дъха ми, че си

разпилявал косите на мрака?

Да почувствам  че в моята длан

самотата е пълна със тебе,

че когато  настъпва нощта,

всъщност ти си си спомнил за мене!?

Не разбираш ли? Птиците вън

всяка вечер  се топлят в гнездата.

Аз сънувам реалния сън,

годеница на Самотата.

Но в минутата.Точно сега,

оцелявам по чудо, защото

под воала на тежкия грях

чувам плахия звън на доброто.