На една „Не-поетеса”

Тъй обича да пише..,но ето:

все повтаря „Не съм поетеса”

Пие бира и стреля в небето,

кой би казал, че тя е Принцеса!?

Крие в джоба кристална обувка,

тайно чака в дванайсет без десет

да получи от принца целувка,

долетял с междузвездна карета…

Тя рисува домашно огнище,

и ме кани при нея на гости.

Две прегръдки откраднати, вижте

разпиляха се в празните нощи…

Все и брули в обувките вятър,

по ревера и кацат надежди.

Зад  декора на  този театър

носи ангелските одежди.