Стоян и Месечина



Залюляла се е месечина
над Стоянови равни дворове.
Стоян си по двори ходеше
с тъжен кавал свиреше.

Месечина дума продума:
Стояне, холам Стояне,
защо си тъй тъжно засвирил,
засвирил още заплакал

та гълъби вода не пият
от бистри студени извори,
та звезди горе не трепкат
над твоята росна градина?

Как да не свиря, не плача
кат стана ми девет години,
откак  ми се любето задоми
във чуждо село далечно?

Месечина Стоян отговаря:
Я хайде, Стояне със мене,
че стана ми девет години,
откакто ме мама прокълна,

бяла месечина да стана,
по цели нощи да скитам
затуй че каил не станах
в чуждо село  да ида.

0 коментара:

Публикуване на коментар