Днес събирам девето изкуство


Аз съм тук и така и се иска
да подпирам светът с рамене,
да съм  буйна река, поривиста,
да съм част от земя и небе,
да съм вятърът в конските гриви,
на копитата в лудия бяг,
със вълните небрежно пенливи
да ухажвам далечния бряг.
Аз съм всъщност такава , но ето
че понякога вместо сърце,
като камък потънал в морето
ми тежи тук отляво. И не…
не намирам покоя за който
ми жадува самотната длан.
Всъщност…него ли търся? Каквото
аз съм дала, светът ми е дал.

Но понякога, ставам вихрушка
във полите на беден дервиш.
Днес събирам девето изкуство,
а пък ти стой и гледай…та виж!



2 коментара:

Благодаря, Ани...ма! :)))

 

Публикуване на коментар