Защо мълча? Нощта ме
изненада
със толкова коварство
и лъжи
и аз не зная как да си
повярвам
че бях до теб в
годините. Кажи,
какво си мислеше,
когато нощем
улавях на капчуците
дъжда,
когато по луната те
разхождах
и ти рисувах цвят и
тишина!
Когато ти разпалвах
всеки въглен
горял – недогорял под
пепелта,
тогава ли кроеше своя
пъклен
и варваро-измамнически
план?
Небето ми е толкова
самотно,
но толкова пречистено
след теб,
че виждаш ли, аз
дишам, дишам…Точно
се раждам днес
отново.Точно днес.
0 коментара:
Публикуване на коментар