Брега и Реката

Аз съм твоята буйна река,

ти брегът си ми - тих и гальовен.

През провесила клони върба

не занича денят ми, дъждовен.

Твоя бряг ме отвежда. Къде?

Аз не знам и не искам да зная.

Щом във стих ми рисуваш небе,

бихме стигнали с теб до безкрая.

А безкрая е в теб и във мен

тук от ляво, където пулсира.

Векове, векове, векове

сме създавали с тебе Всемира.

Векове сме се търсили. Аз

в бледоликия сън на Луната

всяка нощ ти запалвам звезда

с Любовта  на Брега и Реката.