Рисувам те
по памет в стих
и слагам ти заглавие
„Небесен”,
но със един
единствен щрих
за уточнение „Човечен”.
Безкрайност за сърце
със многоточие
накрая,
с два къса от небе
очите подчертавам.
Клавиши от пиано
косите ти напомнят,
докосна ли ги само,
без свян
ме омагьосват.
На вместо устни слагам
две капки от „Кампари”,
със мойте ги опасвам
но жажда ме опари.
Към ямката
надолу…
със чувства те рисувам
и само със „до голо”
успявам да римувам.
Тук търся негатив,
но никак не е лесно
да те докосвам в стих
а тялото далечно.
0 коментара:
Публикуване на коментар