Когда меня, назвал он, Афродитой

Олег Глечиков

 КОГДА МЕНЯ, НАЗВАЛ ОН, АФРОДИТОЙ.

Когда меня, назвал  он, Афродитой,
Насыпав в руки золотой песок,
Велел   смотреть на звёзды, что в зените,
Его узнала я – то был прекрасный Бог.

Его душа, сплелась с моей душою,
С текущим с неба светом от луны…
Играло время глупое судьбою,
Резьбой морщин  глаза испещрены.

Истёк песок, насыпанный в ладони,
И не подвластно время больше нам,
Для нас осталось только лишь сегодня,

Пусть так же светит жёлтая луна.
Не спрашивайте, не скажу про счастье,
В прекрасном прошлом - белое то платье.

От автора - Росицы Петровой: песок воспринимается, как
воплощение времени.

Олег Глечиков
12 мая 2012 год. Керчь. Украина

 --------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 Когато ме нарече Афродита
Росица Петрова

Когато ме нарече Афродита,
той в шепата ми сложи шепа пясък,
посочи ми със поглед към зенита,
защото вече бях го разпознала.

Душата му, душата ми оплита,
в пътеката, от лунен лъч огряна,
но времето безумно ни връхлита
и бръчки по лицето издълбава.

Щом пясъка през шепата изтича,
а времето на нас не е подвластно,
кое за нас е ценното не питам.

Туй дето е в душата ми отрасло,
от тази дето нищо не разпитва
за мене е най-ценно и прекрасно.


б.а: пясъка да се възприема като
олицетворение на времето.

0 коментара:

Публикуване на коментар