На Ваня
Аз във твойте очи се погледнах
ти видя се във мойте очи.
Две страни на едничка монета
аз Тура съм, а ти си Ези.
Ако днес ти отворя вратата
и те пусна да влезеш, дали,
ще повярваш, че вътре в душата
пазя стихче за твойте лъчи?
Ще повярваш ли, тук че в сърцето
има място за него и теб?
Затова ми е свидно небето,
а пък то ми разгръща криле.
С теб рисуваме стъпки по плажа
но и сезони и листопад,
а приседнала там на паважа
Любовта нарисувала нас.
Този свят е дорасъл, но още
има още да учи, а ти
с мен делиш ветровитите нощи
за да сбъдва Съюзът мечти.
0 коментара:
Публикуване на коментар