Три музы и Апрель

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Присели под орехами в тенёчке
Три музы, три болтливых ангелочка
Из хрусталя потягивать медок
И тайн, естественно, распутывать клубок.
Как раз и Март тихонько удалился
Никто за ним, увы, не прослезился
И лишь с утра отплакала капель
Как сразу мил и дорог стал апрель...
Одна из муз — сплошное обаянье
А кто такую обойдёт вниманьем
Вторая смотрит взглядом робкой серны,
Разбудит страсть, что очень характерно.
Ещё одна в своей сердечной жажде
В любви умрёт и возродится дважды
Три разных музы и могут восхитить
Но как Апрелю прикажете любить?
Апрель их пригласил на этот праздник
Воспел их рифмами многообразно
И называл их нежно — королевы!
Ему пришлись по сердцу эти девы.
Надулись музы, умыслу такому
Ответили — нам это не знакомо
Но так как нынче царствует апрель
Не обойдутся люди без потерь.
Ему понять охота без интрижек
Кто из троих по сердцу ему ближе
Он каждой увлечён,  души не чает
Но и других, конечно,  замечает
Их пригласил на конкурс виноделов
Чтоб музы там попили и попели
Их все послушать очень будут рады
Сердечные, небесные рулады.
Но музы непреклонны, как соборы
На них не действуют апреля уговоры
Уже и тени от орехов обмелели
А эти музы, словно онемели.
Они вино, конечно, выпивают
Но песенок никак не запевают
И от стыда сыграл Апрель на лире
И стало больше пьяных на турнире
В конце-концов случилось это чудо
Его урок им понимать не худо
Апрель любовь являет нам цветами
Её измерить можно небесами.
А что скрывают хитрые глазёнки
Какую тайну ведают девчонки
Турнир, конечно, тайна вековая
Они ему безмерно доверяют.
Все поздравляют тонко, подмечают
И головами пьяными качают
К чему сейчас томленье винной тары
Давайте выпьем вместо тары-бары
Да жизнь жестока, в ней есть однако место
Для пульса, смысла, памяти и сердца
И только рюмки громко зазвенели
Пусть будут музы, конкурсы, апрели

Трите Музи и Април
Росица Петрова

Поседнали под сянката та орех
три Музи ни шушукат, ни говорят.
Отпиват медовина от кристал,
която някой тайно им е дал.
А Март си тръгна, ето отпътува
не вярвам те за него да тъгуват.
Когато днес пристигнал е Април
внезапно той им стана толкоз мил…
Едната е с такова обаяние,
че всеки да погали закопнял е,
а втората със поглед на кошута
пробужда страсти и сърцето тупа,
а третата в сърдечната си жажда
умира от любов, в любов се ражда.
Тук трите музи толкова различни,
Април дали ще може да обича?
Покани ги Април на своя празник
възпя ги с рими най-многообразни,
представи  ги и трите за царици,
защото му приличали на жрици.
Но музите така са се надули
и правят се, че нищо не са чули.
Сърцето на Април е резиденция
и всяка е за него със претенция.
Зачудил се е той какво да прави,
коя на трон в сърцето да постави,
когато и за другите госпожи
отговорност и поел да се тревожи…
И ето че в конкурса за виното
подкани ги да пият, а с  перото…
от тъничките струни на сърцето,
да му запеят песен за небето.
Но Музите подобно катедрали
мълчат и никоя Април не жали,
а сянката на Ореха се стеле
„Какви са тези Музи онемели?
Претенции уж всяка предявява,
а никоя в конкурса не запява.”
Засрами се Април, засвири с лира
и пак доля на музите да пият.
И най-накрая чудото се случи,
разбраха те на обич че ги учи,
че цялата любов на необята
Април изпраща даже чрез цветята.
Какво като във техните очички
проблясва тайно пламъка лисичи,
конкурсите са тайнство а в живота,
чрез тях показва всеки, що е вота.
Наздравица се вдига не защото
главите се люлеят от виното
или защото устни-кехлибари
Очакват някой с устни да ги пали.
Животът е жесток но само в него
намира смисъл пулса на сърцето,
затуй сега за него тоста вдигам,
за Музите, Конкурса и Априла!


0 коментара:

Публикуване на коментар