(Перевод с болгарского Стафидова
В.М.)
Я
ранена...
Душа моя рыдает
Вступила в круг Сансары
И
по нему блуждает.
Но видишь я такая
Бессильна и бескрыла
Попалась буря злая
Попалась буря злая
И
я как лёд остыла
Но ты растопишь лаской
Меня поманишь сказкой
Я
так её хотела
И
боль перетерпела.
Ты добр и человечен
И
мудростью отмечен
И
хватит только взгляда
Закончится прохлада
И
я перерождаюсь.
И
в образ твой вживаюсь.
Ранена
Росица Петрова
Ранена съм...
Душата ми ридае,
по пътя на Сансара
безпаметно блуждае,
но любиш ме такава -
прекършена и слаба.
От бури повалена
съм ледено студена.
прекършена и слаба.
От бури повалена
съм ледено студена.
А
нежната ти ласка
към нов живот ме тласка
и пия зажадняла,
до болка премаляла
към нов живот ме тласка
и пия зажадняла,
до болка премаляла
в
чертога ти човечен,
показващ пътя вечен.
И с поглед към зората
открила ведрината,
чрез тебе се прераждам
и в душата ти се вграждам...
показващ пътя вечен.
И с поглед към зората
открила ведрината,
чрез тебе се прераждам
и в душата ти се вграждам...
0 коментара:
Публикуване на коментар