Трите Музи и Април


Поседнали под сянката та орех
три Музи ни шушукат, ни говорят.
Отпиват медовина от кристал,
която някой тайно им е дал.
А Март си тръгна, ето отпътува
не вярвам те за него да тъгуват.
Когато днес пристигнал е Април
внезапно той им стана толкоз мил…

Едната е с такова обаяние,
че всеки да погали закопнял е,
а втората със поглед на кошута
пробужда страсти и сърцето тупа,
а третата в сърдечната си жажда
умира от любов, в любов се ражда.
Тук трите музи толкова различни,
Април дали ще може да обича?

Покани ги Април на своя празник
възпя ги с рими най-многообразни,
представи  ги и трите за царици,
защото му приличали на жрици.
Но музите така са се надули
и правят се, че нищо не са чули.
Сърцето на Април е резиденция
и всяка е за него със претенция.

Зачудил се е той какво да прави,
коя на трон в сърцето да постави,
когато и за другите госпожи
отговорност и поел да се тревожи…
И ето че в конкурса за виното
подкани ги да пият, а с  перото…
от тъничките струни на сърцето,
да му запеят песен за небето.

Но Музите подобно катедрали
мълчат и никоя Април не жали,
а сянката на Ореха се стеле
„Какви са тези Музи онемели?
Претенции уж всяка предявява,
а никоя в конкурса не запява.”
Засрами се Април, засвири с лира
и пак доля на музите да пият.

И най-накрая чудото се случи,
разбраха те на обич че ги учи,
че цялата любов на необята
Април изпраща даже чрез цветята.
Какво като във техните очички
проблясва тайно пламъка лисичи,
конкурсите са тайнство а в живота,
чрез тях показва всеки, що е вота.

Наздравица се вдига не защото
главите се люлеят от виното
или защото устни-кехлибари
очакват някой с устни да ги пали.
Животът е жесток но само в него
намира смисъл пулса на сърцето,
затуй сега за него тоста вдигам,
за Музите, Конкурса и Априла!

0 коментара:

Публикуване на коментар