Небето в мен

Над мен е мрачно, облаците вече

се питат от къде ли съм дошла.

Дали да им отвърна  „От далече”

или да им прошепна,  че незнам?

а може би пък знам, но няма смисъл

да им разказвам себе си. Дъжда

е точно като мен. Когато плисне

небето е събирало тъга.

В такива дни на мен не ми се спори

във тебе ми се сгушва да мълча.

Ръцете ми са ледени, защо ли

в такива дни съм толкова сама?

А ти дали разбираш, че без тебе

не е за мен създаден този свят?

Че всичките написани поеми

тепърва предстоят да се родят?

Вали ми се. Във мене и над мене

небето ми е пролетна тъга.

Дано се изваля, та да изгрее.

Когато грее в мен – си ти това