(Перевод с болгарского Стафидова
В.М.)
Эта осень откликнулась делом
Дверь с печалью срывает с
петель
И
нам стелит на мраморе
белом
Свою жёлтую чудо-постель
Поддержала гитара тебя
Твоей песней, мой друг
дорогой
Вы с гитарой навеки друзья
Вам ещё не пора на покой.
Эта осень ведёт себя тихо
Только крылья слышны журавлят
Их душа посетит щеголиха
И
они без коней улетят.
Горсть земли нам поможет от
боли
И
напомнит настойчиво нам
Человек натирает мозоли
Но они не важны временам.
Шепа пръст
Росица Петрова
Тази есен е толкова пълна
със раздяла и сива печал
и въздиша постелята жълта
до гърдите на мрамора бял.
А
китарата тъжно запя
твойта песен, приятелю скъп,
тя бе твоя най-верен другар
в дни на радост и в дните на скръб.
твойта песен, приятелю скъп,
тя бе твоя най-верен другар
в дни на радост и в дните на скръб.
Тази есен е толкова тиха,
само птици размахват криле
и очакват душата ти свита
с тях да тръгне без впряг и коне.
само птици размахват криле
и очакват душата ти свита
с тях да тръгне без впряг и коне.
Шепа пръст в накипялата жал,
ще напомнят на теб и на мене,
че човек е напразно живял,
щом доброто, живота отнема.
ще напомнят на теб и на мене,
че човек е напразно живял,
щом доброто, живота отнема.
0 коментара:
Публикуване на коментар