(Перевод Стафидова В.М.)
В
моём кувшине талая вода
И
от неё возможно опьянеть
Но ты руки своей мне не подал
Но ты руки своей мне не подал
Ах что рука — прошу тебя
заметь.
Мне вслед неслись смешливых
голоса
В
меня бросали камни без причин
В
тугую плеть сплелась моя коса
Под взглядом алчным жаждущих
мужчин
А
женщины смеялись мне в глаза
В
холодный мой кувшин плевали зло
Не успокоит их моя слеза
Воды напиться мне не повезло.
Оставила кувшин среди камней
И
дождалась душевных перемен
Вы, понимаю с каждым днём
больней,
Не замечаете Марий и
Магдален.
В онази стомна имаше вода
Росица Петрова
Росица Петрова
В онази стомна имаше вода,
когато я понесох над мъжете,
но не протегна само ти ръка.
Не ме видя, дори не ме погледна.
когато я понесох над мъжете,
но не протегна само ти ръка.
Не ме видя, дори не ме погледна.
Достигаха ме смях и гласове,
а някой хвърли камък подир мене.
Косата ми се сплете на въже
под погледите алчни на мъжете.
а някой хвърли камък подир мене.
Косата ми се сплете на въже
под погледите алчни на мъжете.
Жените ме замерваха с очи
и плюеха във стомната ми хладна.
Личи ми, във очите ми личи
че газя във вода, а ходя жадна.
и плюеха във стомната ми хладна.
Личи ми, във очите ми личи
че газя във вода, а ходя жадна.
Захвърлих я сред камъни и прах,
а в мен една душа се преобърна
и никой не разбра, че между тях
Мария - Магдалена се завърна
а в мен една душа се преобърна
и никой не разбра, че между тях
Мария - Магдалена се завърна
0 коментара:
Публикуване на коментар