Приятелю, светът е романтичен

Когато се почувствам във килия

откривам в нея  някаква магия,

която зад решетките наднича

и ето че небето ми се врича…

Но влязла съм във нея драговолно,

защото ми се струва тъй охолно

със теб във диалога прагматичен

сред  цъфналите лилии да тичам…

А има място тук и за детето,

което ме побутва със крачето,

за Ваня още, даже и за Мери,

дори светът отвън да се чумери.

И казваш: „Обществото ни е болно”,

но може ли сърце да е виновно,

затуй че в ежедневието сиво

настъпило е истинско мъртвило…

Приятелю, светът е романтичен

и виждам го, че може да обича,

но само ако злобата отхвърли,

ще може красотата да прегърне.