Моето „сбъднижелание”

Календарът ми говори с цифри,

а годините със рани.

Спомените ми, като реликви.

Все по-мънички желания…

Пропътувах път пустинен

с парцаливата си жажда,

ден да дойде, друг да мине

нищо, нищото да ражда.

Ала днес  във озарение

стъпките ми разпознаваш,

цвете „чудомигновение”

на сърцето  ми поднасяш.

Как разпукала се е зората

във очите на Съюза!

Виждам в нея непозната

пъстроцветна нова муза.

Щом приятелю за мене

днес  си целия Сияние,

значи този ден рожден е

моето „сбъднижелание”.