Днес е знаеш ли, ден за обичане,
за вълшебства и полет до Рая
за докосване, шепот и вричане
за шампанско и слънцесияние.
Но от рано небето се спусна
като тъмен предвестник над мене
и трепери от страх да не гушна
нероденото още съзвездие.
А синчец като пролетна рана
от очите ти в мене се взира.
Да повярва ли? Как да повярва
като даже не смее да пита…
Във косите ми вятър и тръпки
а във гърлото стих и безумие.
Нямам нищо, по хладните стъпки
шляпам само със твоето име.
Няма място за чувства сестричке,
мъмри строго над мене сумракът,
този въздух не стига за всички -
и ми слага каиш на краката.
Днес е ден за обичане,знаеш ли?
Прегърни ме да не заплача!
0 коментара:
Публикуване на коментар