Когато тъждество сме изградили

В диалог с Валери Рибаров

по повод  „Пътуваме в живота чрез менталност”

Тъй както към небето се  протягат

зеленооките  филизи на бръшляна,

и срещнали под дланите си твърд

се вкопчват в нея даже и до смърт,

и колкото на горе извисяват

ръцете си,  в земята вкореняват

душата си към живата вода

то чудо ли е туй, че и така

Природата и нас е надарила

със свойството  да черпим своя сила

един от друг и само Любовта 

да ни преражда като дъх за вечността…

Когато тъждество сме изградили

водите ни са буйни и пенливи .