Когато се докоснах до луната
небето с облекчение въздъхна,
защото във очите на жената,
открило бе пътека простосмъртна,
която в своя дъх
космополитен
изпреде тънка нишчица ментална.
Съюзът е със стъпчици ритмичен
и устойчив във блясъка кристален.
А аз като пътуваща
комета
към теб Сърце, отворено за мене,
побирам в шепи цялата
си вечност
с охлузени от падане колене,
с емоции разхвърляни на пъзел
които пренареждаш в мен и в теб
и виждам как, развързал сложен възел
в сакралното ти пак си моя Феб.
0 коментара:
Публикуване на коментар