Когато се докоснах до луната


Когато се докоснах до луната
небето с облекчение въздъхна,
защото във очите на жената,
открило бе пътека простосмъртна,
която в своя  дъх космополитен
изпреде тънка нишчица ментална.
Съюзът е със стъпчици ритмичен
и устойчив във блясъка кристален.

А аз  като пътуваща комета
към теб Сърце, отворено за мене,
побирам в шепи  цялата си вечност
с охлузени от падане колене,
с емоции разхвърляни на пъзел
които пренареждаш в мен и в теб
и виждам как, развързал сложен  възел
в сакралното ти пак си моя Феб.

0 коментара:

Публикуване на коментар