А ти валиш…валиш, като дъжда

Октомври се навъси, не посмях
да му разкажа приказка за тебе.
Разхождам се между небето и дъжда
и търся си звезда за да ми свети
във тъмното, когато ти мълчиш ,
когато си далечен и далече,
докато всъщност двама ни дели
един единствен допир на ръцете.
Докато се преструвам че си тук,
докато се преструвам че те има,
ще извали небето си дъхът
във който ми се иска да се свия.
Но оцелявам. Само по душа,
събрала студове от всички зими.
А ти валиш…валиш, като дъжда
във шепите на твоите любими.