Сега говоря мъдро и не спя.
Трепти лъчът във празната ми стая.
Разказвам му за хиляди неща
а той над мен крилете си разтваря.
Когато заговоря, той мълчи,
но свеждам поглед, мигар да не види,
че съм отнела двете му очи
и с моите очи съм ги сменила.
Когато проговори съм сама
защото в други орбити поел е.
Пришил си е огромните крила,
за да прегърне цялата вселена.
0 коментара:
Публикуване на коментар